1.02.2007 г., 14:19

Разминаване

709 0 1
  Разминаване

И пак съм тук,

и пак сме двама!

Мълчим като пред божия олтар!

Че господ знае всичко –

дари ни той мига да сме сами!

Дали е миг –

не може никой да ни каже.

Ще имаме ли сили да решим?  

Ще мога ли през себе си да мина

и да целуна твоите очи?

Ще мога ли?

А толкова е трудно

в сърцето  си страха да усмиря! 

Но все мълча.

А болка от душата ми извира!

Залива целия ми свят

И цялата ми същност се превръща

в изпепеляваща вина! 

Обичам те – дали ще кажа?!

Дали ще искаш да го кажеш ти?

В очите ми те моля погледни ме!

Мига за себе си оттам вземи!

 

АЗ може и да те отмина –

ТИ болката ми – запомни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Бързева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...