И пак съм тук,

и пак сме двама!

Мълчим като пред божия олтар!

Че господ знае всичко –

дари ни той мига да сме сами!

Дали е миг –

не може никой да ни каже.

Ще имаме ли сили да решим?  

Ще мога ли през себе си да мина

и да целуна твоите очи?

Ще мога ли?

А толкова е трудно

в сърцето  си страха да усмиря! 

Но все мълча.

А болка от душата ми извира!

Залива целия ми свят

И цялата ми същност се превръща

в изпепеляваща вина! 

Обичам те – дали ще кажа?!

Дали ще искаш да го кажеш ти?

В очите ми те моля погледни ме!

Мига за себе си оттам вземи!

АЗ може и да те отмина –