19.06.2009 г., 0:52

Размисли

693 0 12

 

Милосърдие и надежда...

два целебни извора

за изтерзана душа...

 

Дихание на любима уста...

леки пръсти, които затварят

очите... и пренасят в

един по-хубав свят...

 

Ние сме кукли, които движи колелото -

такава е голата истина.

Върти се това колело по сцената

на битието,

и после ни поваля -

един по един в ковчега

на небитието...

 

Думите са шепот в гласа на бурята!

 

.......................................................................

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сириус Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...