19.06.2009 г., 0:52 ч.

Размисли 

  Поезия » Философска
531 0 12

 

Милосърдие и надежда...

два целебни извора

за изтерзана душа...

 

Дихание на любима уста...

леки пръсти, които затварят

очите... и пренасят в

един по-хубав свят...

 

Ние сме кукли, които движи колелото -

такава е голата истина.

Върти се това колело по сцената

на битието,

и после ни поваля -

един по един в ковчега

на небитието...

 

Думите са шепот в гласа на бурята!

 

.......................................................................

 

 

© Сириус Надежда Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??