Размисли с бърбън в ръка
Размисли с бърбън в ръка
Отворих бутилката с бърбън,
налях си в чаша два пръста без лед,
пуснах музика - тежки балади,
и се замислих - какво не е в ред...
Уж бяхме влюбени с тебе... щастливи,
уж се обичахме с чисти сърца,
защо тогава днес те са студени
и са помръкнали наш'те лица?
Отлетя ли любовта ни красива?
Кой дявол сложи ù тези крила?
Нали се вричахме с тебе, любима,
да се обичаме... ами сега?
Защо си тръгваш и сам ме оставяш?
Защо зачеркваме нашите дни,
когато розово беше ни всичко?...
Не ме оставяй, без теб ще боли!
Без теб животът ми нямаше смисъл,
не ще да има и занапред -
самотен с бърбъна ще размишлявам
и пак ще стана аз тъжен поет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Добрев Всички права запазени
