4.12.2007 г., 20:32

Размисли за истината

954 1 4
Размисли за Истината

Истината се крие в тишината...
Пристига с думите разбрани,
и като пламък в нощ чудесна,
проблясва тя за миг... пламти!

Истината се крие в тишината...
И виждаме я многолика,
в ритъм припряно тиктака
печал и радост... щастие и кръв.

Истината се крие в тишината...
И присмех в погледа директен,
забравила за дни и нощи...
нахлува в главата с гръм.

Бушуват мисли и слова...
И сред бушуващи хармонии,
откриваш истината... в тишината!
Кръвта избива по страните,
щастливи сълзи потекат.
Сърцето бие спре дъхът...
И истината се възражда!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, че си права!
    Много неща се крият
    потайно в тишината...
    стига да имаш очи и
    уши да ги откриеш...
    Прекрасен стих. С много обич.
  • Но и лъжата е там!

    Аплодисменти!!!
  • Страхотно казано Дани! Поздравления! Много малко са нещата, които са толкова чисти и неопетнени като истината!
  • Много ми харесаха размислите ти ,Дани !"Истината е в тишината"

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...