Размисли за страсти
Размисли за страсти
Проклето битие,
кога ще свършиш,
преди съвсем духа ми да прекършиш?
Кога ще мога аз с презрение
да плюя на хорското мнение
и да прегърна свободата,
по-чиста и свята
дори от росата...
сълзите на Бог.
Свободата, по-мръсна и дива, и грешна,
дори от кръвта й гореща,
на блудница дръзка, която ме среща,
за да ме дари с целувка...
с целувката на Сатаната.
И тъй... продавам си душата;
или... нека да я дам под наем...
ний и тримата се знаем
и не ще се лъжем, то е ясно.
И не ще се хващаме на тясно;
и ще бъдем честни и почтени.
Живеем в други времена – модерни,
Господ, аз и Сатаната...
Господи, недей се цупи...!
А ти, хитрецо Сатана, не ще ме купиш
толкоз лесно.
Не съм неук, законите са ми известни.
Цената, драги мои, определям си я сам.
И не ме плашете, правата си знам.
Така че, Господи, недей се цупи,
не гневи се, не гледай под лупа.
Времената са други... модерни.
Бъди и ти със тях във крак,
че видиш ли го тоз юнак -
с рогцата, с черната опашка,
върти си бизнеса, не спира
и с людете не се препира
за щяло и нещяло,
както често правиш ти, да ме прощаваш,
старче побеляло.
Не се подсмивай, Сатана, и теб те зная...
как хората, безсрамнико, омайваш
и душите им вземаш за шепа монети.
Но свърши се тая, хитрецо напети!
Сега сме всички равни
и вече знаем се отдавна...
И така, ако нямате тук възражения
и различни от моето мнения,
ударете, моля, своите печати:
белият на Господа и черният на Сатаната
върху моята душа.
Пък дано да не греша,
но смятам, че съгласни сте със мен...
Ще бъда раб господен всеки ден,
а с хората - мил и добър, и смирен.
Ще се трудя усърдно и честно
за хляба си насъщен
и метал, и камък ще обръщам.
От зори до късен мрак
не ще подвивам крак,
а ще се трудя усърдно и честно.
Но после, падне ли нощта,
ще пия, псувам и крещя.
Ще се въргалям във смрад и във грях
без скрупули, съмнения и страх.
Ще целувам, ще любя на воля
блудници безброй
и ще заспивам сетне във мир и покой,
а не в угризения, страх и съмнения.
Да не бъдем толкоз лековерни;
времената са други, модерни.
За пред света ще имам образи два.
Светът е толкоз шарен и богат;
има и светини, има и разврат.
Закъде съм със едно лице?
Закъде съм със едно сърце?
В едното ще тая молитви и слънце, и благост,
а в другото – черната греховна сласт и радост
на нощта...
Двуяк, двулик е и светът,
и толкоз пъстър и богат!
Има и светини, има и разврат.
От всичко искам да опитам;
животът е кратък, не чака, отлита.
Така че, ударете, моля, своите печати...
белият - на Господа и черният на Сатаната
върху моята душа.
И ето как и смятам да реша,
поне за себе си, дано да не сгреша,
вечния въпрос, дилемата проклета, тежка
на своята съдба човешка...
“Да бъдеш или да не бъдеш?” -
написа някога перото златно.
А мен звучи ми някак... крайно и превратно.
На никого не давам пример;
всеки отговора сам да си намира.
От мене толкоз, пък за по-натам,
ще се смея ли, ще плача ли - не знам.
Или може би по малко и от двете...
та, както бе казал поетът,
простичко, без пудра и кавички -
За него, Живота, направил бих всичко!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветелин Всички права запазени
