Размисли за страсти

Проклето битие,

кога ще свършиш,

преди съвсем духа ми да прекършиш?

Кога ще мога аз с презрение

да плюя на хорското мнение

и да прегърна свободата,

по-чиста и свята

дори от росата...

сълзите на Бог.

Свободата, по-мръсна и дива, и грешна,

дори от кръвта й гореща,

на блудница дръзка, която ме среща,

за да ме дари с целувка...

с целувката на Сатаната.

И тъй... продавам си душата;

или... нека да я дам под наем...

ний и тримата се знаем

и не ще се лъжем, то е ясно.

И не ще се хващаме на тясно;

и ще бъдем честни и почтени.

Живеем в други времена – модерни,

Господ, аз и Сатаната...

Господи, недей се цупи...!

А ти, хитрецо Сатана, не ще ме купиш

толкоз лесно.

Не съм неук, законите са ми известни.

Цената, драги мои, определям си я сам.

И не ме плашете, правата си знам.

Така че, Господи, недей се цупи,

не гневи се, не гледай под лупа.

Времената са други... модерни.

Бъди и ти със тях във крак,

че видиш ли го тоз юнак -

с рогцата, с черната опашка,

върти си бизнеса, не спира

и с людете не се препира

за щяло и нещяло,

както често правиш ти, да ме прощаваш,

старче побеляло.

Не се подсмивай, Сатана, и теб те зная...

как хората, безсрамнико, омайваш

и душите им вземаш за шепа монети.

Но свърши се тая, хитрецо напети!

Сега сме всички равни

и вече знаем се отдавна...

И така, ако нямате тук възражения

и различни от моето мнения,

ударете, моля, своите печати:

белият на Господа и черният на Сатаната

върху моята душа.

Пък дано да не греша,

но смятам, че съгласни сте със мен...

Ще бъда раб господен всеки ден,

а с хората - мил и добър, и смирен.

Ще се трудя усърдно и честно

за хляба си насъщен

и метал, и камък ще обръщам.

От зори до късен мрак

не ще подвивам крак,

а ще се трудя усърдно и честно.

Но после, падне ли нощта,

ще пия, псувам и крещя.

Ще се въргалям във смрад и във грях

без скрупули, съмнения и страх.

Ще целувам, ще любя на воля

блудници безброй

и ще заспивам сетне във мир и покой,

а не в угризения, страх и съмнения.

Да не бъдем толкоз лековерни;

времената са други, модерни.

За пред света ще имам образи два.

Светът е толкоз шарен и богат;

има и светини, има и разврат.

Закъде съм със едно лице?

Закъде съм със едно сърце?

В едното ще тая молитви и слънце, и благост,

а в другото – черната греховна сласт и радост

на нощта...

Двуяк, двулик е и светът,

и толкоз пъстър и богат!

Има и светини, има и разврат.

От всичко искам да опитам;

животът е кратък, не чака, отлита.

Така че, ударете, моля, своите печати...

белият - на Господа и черният на Сатаната

върху моята душа.

И ето как и смятам да реша,

поне за себе си, дано да не сгреша,

вечния въпрос, дилемата проклета, тежка

на своята съдба човешка...

“Да бъдеш или да не бъдеш?” -

написа някога перото златно.

А мен звучи ми някак... крайно и превратно.

На никого не давам пример;

всеки отговора сам да си намира.

От мене толкоз, пък за по-натам,

ще се смея ли, ще плача ли - не знам.

Или може би по малко и от двете...

та, както бе казал поетът,

простичко, без пудра и кавички -

За него, Живота, направил бих всичко!