Нямам вече сълзи на очите. Пресъхна вече изворът студен.
Изгоряха в мене само мечтите и пак ще дойде хладен ден.
От чашата отровна на живота наситих се и стига толкоз веч
съм пил от нея със охота, нарамил своя огнен меч.
Озъртат се във мене всички грешки. Останаха дълбоки рани само.
Отиде си и жаждата за битки тежки, защото вече няма твойто рамо.
И няма значи място за почивка от битките с врага на любовта.
Остана само нейната усмивка - на лошата другарка - ревността.