5 нояб. 2006 г., 22:17  

Размислите на един войн 

  Поэзия
617 0 2

Нямам вече сълзи на очите. Пресъхна вече изворът студен.
Изгоряха в мене само мечтите и пак ще дойде хладен ден.

От чашата отровна на живота наситих се и стига толкоз веч
съм пил от нея със охота, нарамил своя огнен меч.

Озъртат се във мене всички грешки. Останаха дълбоки рани само.
Отиде си и жаждата за битки тежки, защото вече няма твойто рамо.

И няма значи място за почивка от битките с врага на любовта.
Остана само нейната усмивка - на лошата другарка - ревността.

© Николай Беков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??