3.09.2007 г., 9:48 ч.

Размисъл 

  Поезия
773 0 3
 Бащи, деца, любов и майка.
 Сърце, съдба, раздяла, край.
 Поръчваме кафе и лайка
 и плещиме слова безкрай.

 Живот и смърт - две думи ясни,
 но живи ли сме, няма смърт.
 Умираме с души прекрасни
 и пак се раждаме на път.

 Без болка, без копнеж лъжовен.
 Без радост. Без любов дори,
 живуркаме безпрекословен,
 тъй ден за ден, живот - уви.

 Дано по-късно осъзнаем
 какво сме имали преди.
 Дано за утре всичко знаем
 красиво да го подредим.

© Дилианна Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??