Размисъл
Бащи, деца, любов и майка.
Сърце, съдба, раздяла, край.
Поръчваме кафе и лайка
и плещиме слова безкрай.
Живот и смърт - две думи ясни,
но живи ли сме, няма смърт.
Умираме с души прекрасни
и пак се раждаме на път.
Без болка, без копнеж лъжовен.
Без радост. Без любов дори,
живуркаме безпрекословен,
тъй ден за ден, живот - уви.
Дано по-късно осъзнаем
какво сме имали преди.
Дано за утре всичко знаем
красиво да го подредим.
Сърце, съдба, раздяла, край.
Поръчваме кафе и лайка
и плещиме слова безкрай.
Живот и смърт - две думи ясни,
но живи ли сме, няма смърт.
Умираме с души прекрасни
и пак се раждаме на път.
Без болка, без копнеж лъжовен.
Без радост. Без любов дори,
живуркаме безпрекословен,
тъй ден за ден, живот - уви.
Дано по-късно осъзнаем
какво сме имали преди.
Дано за утре всичко знаем
красиво да го подредим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дилианна Димитрова Всички права запазени
