Размисъл
Бащи, деца, любов и майка.
Сърце, съдба, раздяла, край.
Поръчваме кафе и лайка
и плещиме слова безкрай.
Живот и смърт - две думи ясни,
но живи ли сме, няма смърт.
Умираме с души прекрасни
и пак се раждаме на път.
Без болка, без копнеж лъжовен.
Без радост. Без любов дори,
живуркаме безпрекословен,
тъй ден за ден, живот - уви.
Дано по-късно осъзнаем
какво сме имали преди.
Дано за утре всичко знаем
красиво да го подредим.
Сърце, съдба, раздяла, край.
Поръчваме кафе и лайка
и плещиме слова безкрай.
Живот и смърт - две думи ясни,
но живи ли сме, няма смърт.
Умираме с души прекрасни
и пак се раждаме на път.
Без болка, без копнеж лъжовен.
Без радост. Без любов дори,
живуркаме безпрекословен,
тъй ден за ден, живот - уви.
Дано по-късно осъзнаем
какво сме имали преди.
Дано за утре всичко знаем
красиво да го подредим.
© Дилианна Димитрова All rights reserved.
