Размисъл
За ЕНА (Елена Гоцева)
РАЗМИСЪЛ
Маса. Върху нея вазичка с вода.
А в нея - потопено стръкче ЦВЯТ!
Колко разум му е нужен на човек,
да разбере?
Че масата за стръка цвят
е нещо като смъртен одър
на Човек, осъден да умре?
Защо го правим с радост и наслада,
след като знаем,
че стръкът цвят,
гаснейки във вазата,
ще страда?
И ароматът,
който ще разнася в тъмнината,
ще бъде тъжен вопъл и агония
на Красотата!
Цветът, от мен откъснат
и осъден да умре,
след ден-два вече ще е
суха мъртва маса...
Без Красота и Аромат
няма да става за украса!
Ще бъде Цвят,
загинал от прегръдката
на моята Любов!
Лишен от правото
на всяко Божие творение
да остави поколение...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Петров Всички права запазени
