3.05.2011 г., 20:24

Размисъл

718 0 3

                              За ЕНА (Елена Гоцева)

 

                         РАЗМИСЪЛ

 

    Маса. Върху нея вазичка с вода.

    А в нея - потопено стръкче ЦВЯТ!

    Колко разум му е нужен на човек,

                                                  да разбере?

    Че масата за стръка цвят

              е нещо като смъртен одър

                      на Човек, осъден да умре?

    Защо го правим с радост и наслада,

              след като знаем,

                        че стръкът цвят,

                                 гаснейки във вазата,

                                                    ще страда?

    И ароматът,

         който ще разнася в тъмнината,

             ще бъде тъжен вопъл и агония

                                               на Красотата!

    Цветът, от мен откъснат

                                       и осъден да умре,

    след ден-два вече ще е

                                       суха мъртва маса...

    Без Красота и Аромат

                           няма да става за украса!

    Ще бъде Цвят,

                   загинал от прегръдката

                                       на моята Любов!

     Лишен от правото

               на всяко Божие творение

                              да остави поколение...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав!
  • Да,наистина това стихотворение е за друга Елена,която е публикувала прекрасни снимки на цветя и аз и писах,че цветята са хубави,когато са живи,а не откъснати от растението и сложени във ваза,както правим всички.
    А с теб Елена,наистина пътищата ни са се засекли на Чаира/1985-1989/.Повечено от хората,които си изброила са ми познати инвеститори-Кюлханови,Кръстьо Ботев и др.,които не съм виждал от много време.На ІV прозорец съм ходил рядко и не си спомням да се познаваме.На яз.Белмекен контролирах изпълнението на бентонитовата стена в ядрото и.Но все пак имаме нещо общо.На две места- Чаира и Мадрид сме дишали един и същи въздух и имаме едно и също хоби- да драскаме по хартия.Прозата ти е много ивнтересно написана и засяга общочовешки проблеми.Ще продължавам да я чета.Пожелавам ти да преодолееш проблема със здравето си и да доживееш до дълбоки старини.Поздрави от мен-един от тримата Петър Петровци на Чаира и все инженери.
  • Отново прекрасен стих,посфетен на друга Елена и отново за смьрт.)Иска ми се и не6то по обнадеждава6то занапред.Поздрав от чаира!Така и не разбрах дали не се познаваме от там.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...