May 3, 2011, 8:24 PM

Размисъл

  Poetry
721 0 3

                              За ЕНА (Елена Гоцева)

 

                         РАЗМИСЪЛ

 

    Маса. Върху нея вазичка с вода.

    А в нея - потопено стръкче ЦВЯТ!

    Колко разум му е нужен на човек,

                                                  да разбере?

    Че масата за стръка цвят

              е нещо като смъртен одър

                      на Човек, осъден да умре?

    Защо го правим с радост и наслада,

              след като знаем,

                        че стръкът цвят,

                                 гаснейки във вазата,

                                                    ще страда?

    И ароматът,

         който ще разнася в тъмнината,

             ще бъде тъжен вопъл и агония

                                               на Красотата!

    Цветът, от мен откъснат

                                       и осъден да умре,

    след ден-два вече ще е

                                       суха мъртва маса...

    Без Красота и Аромат

                           няма да става за украса!

    Ще бъде Цвят,

                   загинал от прегръдката

                                       на моята Любов!

     Лишен от правото

               на всяко Божие творение

                              да остави поколение...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав!
  • Да,наистина това стихотворение е за друга Елена,която е публикувала прекрасни снимки на цветя и аз и писах,че цветята са хубави,когато са живи,а не откъснати от растението и сложени във ваза,както правим всички.
    А с теб Елена,наистина пътищата ни са се засекли на Чаира/1985-1989/.Повечено от хората,които си изброила са ми познати инвеститори-Кюлханови,Кръстьо Ботев и др.,които не съм виждал от много време.На ІV прозорец съм ходил рядко и не си спомням да се познаваме.На яз.Белмекен контролирах изпълнението на бентонитовата стена в ядрото и.Но все пак имаме нещо общо.На две места- Чаира и Мадрид сме дишали един и същи въздух и имаме едно и също хоби- да драскаме по хартия.Прозата ти е много ивнтересно написана и засяга общочовешки проблеми.Ще продължавам да я чета.Пожелавам ти да преодолееш проблема със здравето си и да доживееш до дълбоки старини.Поздрави от мен-един от тримата Петър Петровци на Чаира и все инженери.
  • Отново прекрасен стих,посфетен на друга Елена и отново за смьрт.)Иска ми се и не6то по обнадеждава6то занапред.Поздрав от чаира!Така и не разбрах дали не се познаваме от там.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...