25.03.2018 г., 16:20

Размисъл

541 0 0

 

 

Мисля си за моето поколение.

Дали времето състари ни без вина.

Като се замисля, колко сме равнодушни.

Дори бездушни роби на своята съдба.

 

Младостта не можем да съхраним.

В гърдите затлачени от алчност,

цари мрак и студенина.

Омраза прелива в нашите сърца.

 

Смесени с тълпата, вървим нещастни.

Без да се обръщаме назад.

Не осъзнаваме дори, че нараняваме децата си.

Че забравяме нашите майки и бащи.

 

Питам се защо?

Без думи търпим в изнемога.

Прощаваме на всички.

А някой дали ще ни прости?

 

След толкова безсънни нощи,

на размисъл, изпълнени с тревоги.

Със стаена болка в сърцето си.

Как да продължим? Не зная!

 

Осъзнавам проблема  ни е общ!

Защо го подминаваме?

Защо не го решаваме?

Защо продължаваме да мълчим?

 

Какво се случва с нас!

Потискаме страха. Защо?

Нима се чувстваме добре?

Не! Няма как!

 

Тежък път ни предстои!

Нали животът ни е даден.

Да се борим!

Да бъда Аз! Да бъдеш Ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С. П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...