Размисъл
Себеотрицание понякога се иска
ставаш, тръгваш и поемаш риска
но помисли ли, какво ли тая дума значи
каква ни участ, какви задачи
Това е проста сметка
изтрита от съдбата кат подметка
Направо : аз, ти и той
отричат се от духа свой
Защо и как, се питаме тогава
не води ли смъртта след туй забрава
безсмислено пожертвана душата
плътта и гние нейде из полята
и само нечий лешояд
я гложди сладко на рахат
за следващите поколения
придавайки житейски смисъл и умения
че бремето на нашто общество
е доста тежко но добро
Ще мине ден, година
фактите прахът зарина
историята всичко ще забрави
и нови факти ще състави
със нови действия, герои
подсилват се социалните устои
и нови тълкования ще се направят
от грях и срам ще ни избавят
а старите събития и случки
ще се третират като мръсни кучки
отречени и в черна светлина
далеч от хорските сърца
Но ще мине още време
и тогава обществото
ще пее друга песен на хорото
съвременните нрави с обичайна поза
ще отърси като стара змийска кожа
и наново ще се сети за старите завети.
© Клажер от Килиджевци Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И силно!
-
Толкова смислено... и хумористично в черния спектър "че бремето на нашто общество е доста тежко но добро"
-
Странен човек си ти. Когато уж пишеш сериозно - разсмиваш, а когато уж хумористично - не е смешно, ама хич. Интересено, интересно
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
