Размисъл

8 нояб. 2020 г., 20:51

Поэзия » Юмористическая

659 0 3

Себеотрицание понякога се иска

ставаш, тръгваш и поемаш риска

но помисли ли, какво ли тая дума значи

каква ни участ, какви задачи

Това е проста сметка

изтрита от съдбата кат подметка

Направо : аз, ти и той

отричат се от духа свой

Защо и как, се питаме тогава

не води ли смъртта след туй забрава

безсмислено пожертвана душата

плътта и гние нейде из полята

и само нечий лешояд

я гложди сладко на рахат

за следващите поколения

придавайки житейски смисъл и умения

че бремето на нашто общество

е доста тежко но добро

Ще мине ден, година

фактите прахът зарина

историята всичко ще забрави

и нови факти ще състави

със нови действия, герои

подсилват се социалните устои

и нови тълкования ще се направят

от грях и срам ще ни избавят

а старите събития и случки

ще се третират като мръсни кучки

отречени и в черна светлина

далеч от хорските сърца

Но ще мине още време

и тогава обществото

ще пее друга песен на хорото

съвременните нрави с обичайна поза

ще отърси като стара змийска кожа

и наново ще се сети за старите завети.

palenka (П Антонова)

2020-11-09T07:33:19+02:00

И силно!
ИнаКалина

2020-11-09T04:26:42+02:00

Толкова смислено... и хумористично в черния спектър "че бремето на нашто общество е доста тежко но добро"
щураче (любимка)

2020-11-08T21:05:48+02:00

Странен човек си ти. Когато уж пишеш сериозно - разсмиваш, а когато уж хумористично - не е смешно, ама хич. Интересено, интересно