Неспокойна съм. Душата ми стене.
Задавам въпроси. Каква безсмислица!
Животът ми хаос е и иска да вземе
тези неща, които всъщност бяха измислица.
Какво съм аз? Смес от дух и материя,
порядъчна дама или просто човек?
Може би ангел съм, тленна мистерия,
или мажорната нота на менует?
Да бъда покорна, влята с тълпата –
смешно е даже да го произнеса!
Неприлично усмихната, оголвам душата си,
приветстваща утрото с коктейл „Пъстрота“.
В огнена пепел, в бледа искрица,
ще търся усмивки с взор затаен,
превръщайки себе си в бродеща скитница,
разпръскваща обич в този свят покварен!
© Яна Ангелова- Яни Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Знай как да даваш без колебание, как да губиш без съжаление и как да придобиваш без подлост »