Вик, миг-писък... похищение
някои бърка в умът ти с обещание.
Вятър клати дървото живот!?
Листата му за някой са вот.
Живот, лъжа, надежда
прокоба- мъчи Света... мъгла
и в нея... най важна е користта.
Птички много и гнезда има,
но няма яйца.
Марш, тълпата ликува...
овации, сензации, хаос.
Летим към пропаст
с усмивка фалшива.
Че всичко при нас е,
о майчице мила.
Вик, миг-писък... похищение
няма нищо за сравнение.
© Ангел Всички права запазени