Вик, миг-писък... похищение
някои бърка в умът ти с обещание.
Вятър клати дървото живот!?
Листата му за някой са вот.
Живот, лъжа, надежда
прокоба- мъчи Света... мъгла
и в нея... най важна е користта.
Птички много и гнезда има,
но няма яйца.
Марш, тълпата ликува...
овации, сензации, хаос.
Летим към пропаст
с усмивка фалшива.
Че всичко при нас е,
о майчице мила.
Вик, миг-писък... похищение
няма нищо за сравнение.
© Ангел All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
