16.07.2015 г., 18:16

Разочарование

776 0 0
Разочарование

Разочарованието оставям да ме сграбчва,
чудя се как да застана срещу теб спокоен – искам да те смачкам.
Не разбирах, че на него съм подвластен.
Благодарение на теб изпитвам го, а то е толкова ужасно.
Не мога да разбера целта на твоите игри.
Да ти се усмихна дори в момента не ми тежи – разбери.
Ще се обърна пак към теб – за съжаление различен,
не ме поглеждай с този поглед – двуличен.
С мълчанието си ще те изгарям.
Простил съм лекомислените ти постъпки,
те ще те преследват и наказват.
Трябваше ли да държиш се толкова лукаво?
Всичко приключва тук за мен – потъваш в забрава.
Ясно искам да ти стане – не те мразя – даже те обичам.
Оставям те да вървиш по пътя си неясен,
разбери, не оставам аз самичък.
Колкото и тежко да ми е в момента,
забравям, отмъщението тъй желано,
не се крие там решението на проблема.
Разбирам, ехидна си хиена, отворих чак сега очи.
Помни, не се обръщай към мен при нужда ти.
Забрави за мен, но знай че аз ти прощавам.
Наложи ли се да допреш до мен - внимавай.
Лицемерието, искам да ти стане ясно,
няма да го толерирам – за мен то е непонятно.
Не ми прави гримаси мили – моля.
Искам да ти стане много ясно, с теб няма да говоря.
Всяка сутрин ще ти се усмихвам.
Запомни предателството аз не го разбирам.
Пощада в сънищата си за теб виждам.
Надявам се спокойно да заспиваш – не ти завиждам.
Това е моето обръщение.
Разбери, не искам да се молиш ти за опрощение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...