И да, аз ти вярвах,

вярвах ти толкова много,

сърцето си давах за тебе, приятелко...

Но ти срещна други,

тях „приятели" наричаше...

Забрави ти за мен и моята душа...

Усъмних се в теб, наговорих ти лъжи

и думи тежки...

Но уви...

Усмихнах се и казах: „Съжалявам, прости..."

Лъгах себе си дори,

знаех, че не бе както преди...

Усмихвах се, повтарях си: „ Добре, така е писано да бъде..."

Но ти се скара с твоите „приятелки добри"

и се върна пак

както преди...

Щастлива бях със тебе,

чувствах най-големия покой...

Но тогава ти ми се обади развълнувана:

„Щастлива съм, сдобрих се с нея!"

И знаех какво значат тези думи.

Сърцето ми обърна се,

започнах да треперя,

сълзи се стичаха по моите очи,

но ти казвах, че се радвам...

Ти, „приятелко добра",

какво се случи,

уверяваше ме сляпо,

че с теб ще сме както преди,

но уви...

Май приятелки не сме били...