20.10.2013 г., 20:58

Разпадане

1K 0 2

Разпадане до атоми, до липсата на смисъл.

Драма тука няма.

Жалка маса с масови мечти.

Амбицията побират си на каса в Лидъл.

Сумата надхвърляща езиковите им умения.

С поглед ги събирам в цялост, за усмивка!

После се разпадат на банкноти, пенита

и при късмет,

останал някой цент

заровен в портмонето да напомня за дома.

На купчината атоми обаче,

дом не им е нужен.

Изсипани в кутийки, като продукти в Лидъл.

И щом ги събера, 

усмихват се - картинки на брошура.

Вървят и рекламират

технически прогрес

на безчовечен облак атоми, 

без смисъл.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тай Пан, самият технически прогрес не е това, към което е отправена критиката ми. Проблемът е в прогреса, заради самия прогрес(като отношението което ти изрази - прогрес да е!),което води до културна, социална и индивидуална деградация, когато се вземе присърце. Спокойствието като смисъл ражда пасивност.
  • Хареса ми! Поздрав!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...