2.04.2010 г., 7:19

Разпети петък

1.6K 0 12

Предадоха те, Господи!

И те осъдиха!

Осъдиха те, Боже,

на разпятие!

В ръцете, от които поемаха хляба,

и вярата, забиха гвоздеи.

за награда.

И трънен венец ти положиха,

после.

Сковаха ти набързо кръст,

по твоя мяра.

А хранеше ги, Господи,

до скоро – с две риби и

няколко хляба.

И вяра, вяра, вяра...

Не се надяваха от тебе

да получат много.

За трийсетина сребърника

приятелите те наказаха –

с предателство,

за да изкупиш греховете им,

(И нашите.)

И заковаха те...

А със кръвта ти

своите очи измиха,

и ръцете си,

(А твърдяха, че били ...чисти.)

Ти достигна своята Голгота.

Те не успяха...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добро утро,поздрав за стиха!Христос воскресе!!!Да ти е хубав празника!!!
  • Добро стихотворение, Нели.
  • Безценният беше оценен... за трийсет сребърника.
    Милостивият не получи милост... от човеци.
    Божият Син беше поруган, бит, посрамен... Разпнат!

    А очакваме да сме добри помежду си? Когато повечето нямат дори любовта към Бога!
  • Така става... но трябва да има и такива хора със светли души, нали!
  • А със кръвта
    очите си измиха,
    ръцете -
    всъщност били
    чисти.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...