Разпокъсана нишка
Казват, щом някой за теб пише - ти ставаш безсмъртен
Завинаги в чуждите книги оставаш, макар да си простъчък смъртен
Но тежкото бреме ще носиш ли?
Да бъдеш душа на поета
Да изрича той дума след дума страдание, а ти да си вечната тема
С перо и мастило той вечно, сраженията си с теб да изписва
Редове изпълнени с разкаяние - за една разпокъсана нишка
Изчакай, геройо! Нима тръгваш?
Защо, срам ли те хвана?
Защо не те беше, когато я остави да се скита обрана?
Такива фалшиви герои безброй са!
Тръгвай, не чакай втора покана!
Ни ред ти заслужаваш, но осъден си! Ще бъдеш изписан за срама!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марчела Всички права запазени
