Казват, щом някой за теб пише - ти ставаш безсмъртен

Завинаги в чуждите книги оставаш, макар да си простъчък смъртен

Но тежкото бреме ще носиш ли?

Да бъдеш душа на поета

Да изрича той дума след дума страдание, а ти да си вечната тема

С перо и мастило той вечно, сраженията си с теб да изписва

Редове изпълнени с разкаяние - за една разпокъсана нишка

Изчакай, геройо! Нима тръгваш?

Защо, срам ли те хвана?

Защо не те беше, когато я остави да се скита обрана?

Такива фалшиви герои безброй са!

Тръгвай, не чакай втора покана!

Ни ред ти заслужаваш, но осъден си! Ще бъдеш изписан за срама!