Разпокъсана нишка

Poetry

857 0 1

Казват, щом някой за теб пише - ти ставаш безсмъртен

Завинаги в чуждите книги оставаш, макар да си простъчък смъртен

Но тежкото бреме ще носиш ли?

Да бъдеш душа на поета

Да изрича той дума след дума страдание, а ти да си вечната тема

С перо и мастило той вечно, сраженията си с теб да изписва

Редове изпълнени с разкаяние - за една разпокъсана нишка

Изчакай, геройо! Нима тръгваш?

Защо, срам ли те хвана?

Защо не те беше, когато я остави да се скита обрана?

Такива фалшиви герои безброй са!

Тръгвай, не чакай втора покана!

Ни ред ти заслужаваш, но осъден си! Ще бъдеш изписан за срама!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0