Разпокъсана нишка

Poetry

859 0 1

Казват, щом някой за теб пише - ти ставаш безсмъртен

Завинаги в чуждите книги оставаш, макар да си простъчък смъртен

Но тежкото бреме ще носиш ли?

Да бъдеш душа на поета

Да изрича той дума след дума страдание, а ти да си вечната тема

С перо и мастило той вечно, сраженията си с теб да изписва

Редове изпълнени с разкаяние - за една разпокъсана нишка

Изчакай, геройо! Нима тръгваш?

Защо, срам ли те хвана?

Защо не те беше, когато я остави да се скита обрана?

Такива фалшиви герои безброй са!

Тръгвай, не чакай втора покана!

Ни ред ти заслужаваш, но осъден си! Ще бъдеш изписан за срама!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0