5.11.2021 г., 11:30

Разпознаване

829 10 15

Не разпитвай. Не надничай
в мен, в градината ми тайна.
Там е девствено и чисто,
синевата е безкрайна.
Всяко цвете е целувка,
нежно-шепнеща тревата,
чувствата са без преструвки -
бистър извор е душата.
Вятърът е тих и топъл,
вдъхва мир и въжделения.
Аз не бързам. Ти не хлопай.
Да обичаш е търпение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Таня Малко, а май доста позакъснявам, но за сметка на това помня вечно
  • Колко много коментари, това означава, че по някакъв начин споделеното от мен ви е близко, следователно разбираемо, усетено, преживяно, осмислено Благодаря ви, че споделихте всичко това с мен.
  • И от мене - браво, Щураче!
  • Чудесни стихове! Браво, Щураче!
  • Когато думите са изповед, душата е на показ. А тук душевността е толкова красива, че за да я постигнеш/да се докоснеш до нея/, необходимостта от търпение си е постижение.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...