5.11.2021 г., 11:30

Разпознаване

839 10 15

Не разпитвай. Не надничай
в мен, в градината ми тайна.
Там е девствено и чисто,
синевата е безкрайна.
Всяко цвете е целувка,
нежно-шепнеща тревата,
чувствата са без преструвки -
бистър извор е душата.
Вятърът е тих и топъл,
вдъхва мир и въжделения.
Аз не бързам. Ти не хлопай.
Да обичаш е търпение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Таня Малко, а май доста позакъснявам, но за сметка на това помня вечно
  • Колко много коментари, това означава, че по някакъв начин споделеното от мен ви е близко, следователно разбираемо, усетено, преживяно, осмислено Благодаря ви, че споделихте всичко това с мен.
  • И от мене - браво, Щураче!
  • Чудесни стихове! Браво, Щураче!
  • Когато думите са изповед, душата е на показ. А тук душевността е толкова красива, че за да я постигнеш/да се докоснеш до нея/, необходимостта от търпение си е постижение.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...