Получих странна покана за още по-странна визита.
Както пиеса готическа, помпозно натруфена в реквизита.
На горещ черен лист, с жив въглен бе изящно написана.
Ала на огън, дим и на изгоряла плът беше вмирисана...
Нежно Лукавия кани ме в прочутата Пъклена Резиденция.
Уж не беше от куртоазия, стила изискан, точно по етикеция...
А някак, подозрително ласкава - ловко оплетена дипломация.
Подател Самия Дявол?! За любопитството - мега фрустрация!
Любовно звучеше писмото проклето! И съблазнително...
По мъжки омайваше примамващо. Ласкаеше възхитително.
Очаква ме с нетърпение, Изкусителя. Самичка, без антураж.
Щурава и достатъчно луда съм, за такъв екзотичен воаяж!
.............................................
Чакай ме, Прелъстителю! Огнедишай Страстта, идвам в Ада!
Поддържай жарта в ложето ни горещо, нека е огнена клада!
Кървави, вихрено жадни ще са целувките, пий ме лъстиво...
Хвърли се в пламъците ми! Гори и изгаряй в мен похотливо!
Нашата "Сатанинска" Любов ще е незабравимо красива!...
Мъжката Дяволска мощ, /на Зверкинята в мен/, най ми отива!
Хищна и дива, перверзно сластна! Турбо хард - еротика опасна!
Скандалното ни съвокупление, за Вселената ще е сътресение!
Заедно с теб ние сме Лунното и Слънчево затъмнение!
Ще разрушим Земята, Небето! С мега Любов - земетресене!
Ще взривим Галактиката с Хипер Страстна Експлозия!
Ще пренаредим Матрицата! Вселената! С екстремно-мощна
Любовна Дифузия!
.........................................
Загадъчна усмивка. Затварям плика с парещи устни.
Моя женски отговор на писмото ти, Дяволе, е готов!
Нали искаш среща? Обичаш игрички, задявки опасни?
Лоша карта изтегли обаче! Ти си плячката в този Лов!
Когато Покана ми прати, не си подозирал горкия...
че не на мила женица и кротка душица попадаш!
Все някога, всеки Майстора си намира - да знаеш!
Ти ме повика! И аз идвам! Безумно ще ме желаеш!
....................................................
Не всички сме чисти, белоснежни "ангели", всеки си отглежда тъмни страсти в душата, съзнателно или не. И всеки, пак така осъзнато или не, цял живот броди, върви към своята Друга половина, загубената, сродната душа. Към отредената Любов.
А тя - Любовта понякога боли. Най много боли, най буреносна, кармично обречена е точно тогава, когато намериш тази своя изгубена половина. Докато се напаснат две разделени до тогава парчета от цялото... се случва и да боли.
Любовта е като истинско Разпятие на душите и помага за това. Силата ù е пречистваща, извисяваща. Променя както по-добрите, така и по-лошите от нас. По-тъмните прави по-светли, по-светлите засияват с почти ангелска светлина.
Това тъй желано дори от грешниците - "дяволите", тъй сладко за всички ни Разпятие, ни прави "мъченици" , но и превръща хората в Ангели с бели души. Търсим се по Широкия свят, намираме се, обречените един на друг.
Ако издържим на Разпятието на Любовта, сливаме се в една обща Душа.
По-чиста, по-добра, намерила себе си Тя е в мир с Вселената и Създателя си.
Чрез символизма на тази моя творба, от името на всички грешни души "дяволи" и "дяволки" - Благодаря ти, Боже, че създал си Разпятието на Любовта!
© Екатерина Камазовска Всички права запазени
Поздрав, също с уважение към теб и благодарност за коментара ти.
Е. Камазовска/ ударението е на 3-та гласна, все го бъркат./