marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)
289 266
28.11.2015 г., 23:01 ч.

Разстояния 

  Поезия
665 0 5

От разстоянията загрубяват

съвсем, първосигналните ни ласки.

Една във друга се отъждествяват

през сълзи, театралните ни маски.

 

И както и да се стремим

усърдно гримовете да поставяме,

не можем и да преценим,

че със вроденото си его, си оставаме.

 

Желаем другите да се усмихват,

а колко пъти ние сме намръщени.

И чувствата в черупките си стихват-

затварят се, във опустелите си къщи.

 

Съмненията, със които се предаваме,

следи по челото оставят.

И постепенно осъзнаваме-

очи, които не се виждат, се забравят.

 

Затрупваме сами съдбата

с чакъл във собствената си градина.

Така и ден след ден, ще ни подмята

животът, докато премине.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много мъдро...!!!
  • Благодаря Ви!
  • Добре дошла!
  • Добре дошла -хубав стил!
  • Най-напред честито за дебюта в сайт Откровения, Мари Елен! Добре дошла! Поздравявам те за това толкова силно и въздействащо стихотворение. Рядко интересна тема - за разстоянията, тази мрежа, която ни надяват житейските обстоятелства, нерядко с нашето активно съучастие. Животът преминава покрай нас като експрес край малка гара и перонът ни опустява. Оставаме с празни ръце, които някога са били пълни с големи надежди.

    "И чувствата в черупките си стихват - затварят се, във опустелите си къщи."

    Хубаво - толкова хубаво казано!
Предложения
: ??:??