Разстояния
От разстоянията загрубяват
съвсем, първосигналните ни ласки.
Една във друга се отъждествяват
през сълзи, театралните ни маски.
И както и да се стремим
усърдно гримовете да поставяме,
не можем и да преценим,
че със вроденото си его, си оставаме.
Желаем другите да се усмихват,
а колко пъти ние сме намръщени.
И чувствата в черупките си стихват-
затварят се, във опустелите си къщи.
Съмненията, със които се предаваме,
следи по челото оставят.
И постепенно осъзнаваме-
очи, които не се виждат, се забравят.
Затрупваме сами съдбата
с чакъл във собствената си градина.
Така и ден след ден, ще ни подмята
животът, докато премине.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
