От разстоянията загрубяват
съвсем, първосигналните ни ласки.
Една във друга се отъждествяват
през сълзи, театралните ни маски.
И както и да се стремим
усърдно гримовете да поставяме,
не можем и да преценим,
че със вроденото си его, си оставаме.
Желаем другите да се усмихват,
а колко пъти ние сме намръщени.
И чувствата в черупките си стихват-
затварят се, във опустелите си къщи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up