На ръка разстояние е луната,
а ти си точно вляво и туптиш.
Така ми завеща съдбата,
нощем силно с нея да блестиш.
На целувка време са звездите,
а устните ти по кожата ми парят.
Блестят, както ти блестят очите
и милват, сякаш ръцете ти ме галят.
На миг въздишка са мечтите,
а образът ти в мислите ми броди.
Всъщност са толкова близо душите,
че ги чувам, когато си говорят.
© Галина Кръстева Всички права запазени