23.09.2019 г., 7:53

Разстояния на близост

928 2 5

На ръка разстояние е луната,

а ти си точно вляво и туптиш.

Така ми завеща съдбата,

нощем силно с нея да блестиш.

 

На целувка време са звездите,

а устните ти по кожата ми парят.

Блестят, както ти блестят очите

и милват, сякаш ръцете ти ме галят.

 

На миг въздишка са мечтите,

а образът ти в мислите ми броди.

Всъщност са толкова близо душите,

че ги чувам, когато си говорят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...