На ръка разстояние е луната,
а ти си точно вляво и туптиш.
Така ми завеща съдбата,
нощем силно с нея да блестиш.
На целувка време са звездите,
а устните ти по кожата ми парят.
Блестят, както ти блестят очите
и милват, сякаш ръцете ти ме галят.
На миг въздишка са мечтите,
а образът ти в мислите ми броди.
Всъщност са толкова близо душите,
че ги чувам, когато си говорят.
© Галина Кръстева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
