9.09.2023 г., 13:44

Разстоянията ни делят

565 0 0

        

 Разстоянията ни делят

 

Чувам стъпки в тишината,

те отекват във нощта.

Всеки спомен е отплата,

всеки спомен е мечта.

 

С всеки удар на сърцето,

тръгвам някъде на път,

Чувството ми е познато –

разстоянията ни делят.

 

Няма болка по-голяма…

Колко липсва любовта!

Няма сила на земята

спомена да залича.

 

И като магия светла

времето в нощта лети.

Всеки спомен теб рисува,

всеки спомен в мен боли.

          Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...