18.12.2008 г., 7:13

Разсъждения за... мъдростта

932 0 6
Мъдростта не носи сложни думи,
облича се със простички слова.
Винаги граничи със безумие,
но не преследва глупава следа.

Тя винаги е семпла, но велика.
Пирон е тя, ала не е Христов.
Не всеки може с мъдростта да свикне.
Приема я тоз, който е готов.

Жена е мъдростта. Тя ражда спорове.
Красива е, желана, необятна...
Загадка за глупаците по-скоро е,
която ги продухва като вятъра.

Всеки носи в себе си частица
от тая чудодейна висша дарба.
Да! Мъдростта е палеща искрица,
но с нея рядко огън се разпалва.

Когато я откриете - мълчете.
Пуснете я сред другите да ходи.
На блясъкът и не, не се кланете,
че мъдростта ни тика, а не води...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • прав си, Вале...мъдростта ни тика...а не води...
    почитания за всичко, което пишеш...
  • Мъдър стих,написан от мъдър човек най-вероятно!! Поздравления,Вал!
  • Жената е тръпката в света
    надеждата родила.
    Тя е светлината в любовта
    и в болката ни сила.
  • "Не всеки може с мъдростта да свикне.
    Приема я тоз, който е готов."

    !!!!!!!!!!!

    Готови ли сме или не - не пита...
    Все търсим я край себе си и в нас...
    Понякога за нас е тя защита,
    но може и душите да разкъсва... в тежък час...

    Провокира ме стиха ти! Благодаря!

    Поздрав, Вальо!
  • На блясъкът и не, не се кланете,
    че мъдростта ни тика, а не води


    Мъдро ...
    Поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...