7.03.2017 г., 19:16

Разтопена импресия

625 1 0

 

 

 

 

 

Лед и сняг, капчуци, киша.
Гълъбчета пият вода,
рошави и жадни.
Зимата е вече бивша,
тъй студена, зла.
Топлинката им открадна

в онази ниша,
където оцеляваха деня...
Видях ги.
Свили си мечти крилати,
сплели мека перушина,
притиснали душа в душата -
гълъбчета оцелели в зима...
и толкоз гладни...
Трошички трошен хляб
в джоба си напипвам -
ето ви, душички, яжте...
аз за пролетта отивам...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валдемар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....