Лед и сняг, капчуци, киша.
Гълъбчета пият вода,
рошави и жадни.
Зимата е вече бивша,
тъй студена, зла.
Топлинката им открадна
в онази ниша,
където оцеляваха деня...
Видях ги.
Свили си мечти крилати,
сплели мека перушина,
притиснали душа в душата -
гълъбчета оцелели в зима...
и толкоз гладни...
Трошички трошен хляб
в джоба си напипвам -
ето ви, душички, яжте...
аз за пролетта отивам...
© Валдемар All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
