Разтривам очите си с утро
Разтривам очите си с утро
Събудени валяци мачкат росата
Проскубани
Като паяци плъзнали по посока на вятъра
Облаците търсят сянка
Зелена Ирландия
Носи ли щастие
Ставам
Обличам се
И през отворените прозорци
Викам деня
Няколко мили по-натам
Ехото се губи
И плаче за приятели
И на снимките ми
Където съм още с дълга коса
Е седнало едно забравено чувство
И през ръждиво отворче
Гледа в стаята
Как стигнахме дотук
Толкова далеч от началото
Където деляхме недостатъчното
Което имахме
И се учехме да нямаме
И когато ръмжи колата ми
В снега натрупал преди две години
Няма тон на задоволство
Защото всеки заслужава да е свободен
„Поледни ръцете ми" - казах
И като суха земя
Те нищо не раждат
Вече
И очите ми нищо не виждат
Слепи
Са се предали
На коленете си паднали
Разтривам ги с утро
И ги зяпам с лъжите на новия ден
Не питай когато искаш да знаеш
Спри когато искаш да избягаш
Ирландия е само място
Където щастието е просто щастие
Затварям прозорците
Ехото си
Няма да чакам повече
22.02.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
