dexter_walrus (Десислав Илиев)
563 157
Feb 27, 2008, 5:18 PM

Разтривам очите си с утро 

  Poetry
520 0 5
 

Разтривам очите си с утро

Събудени валяци мачкат росата

Проскубани

Като паяци плъзнали по посока на вятъра

Облаците търсят сянка

 

Зелена Ирландия

Носи ли щастие

 

Ставам

Обличам се

И през отворените прозорци

Викам деня

 

Няколко мили по-натам

Ехото се губи

И плаче за приятели

 

И на снимките ми

Където съм още с дълга коса

Е седнало едно забравено чувство

И през ръждиво отворче

Гледа в стаята

 

Как стигнахме дотук

Толкова далеч от началото

Където деляхме недостатъчното

Което имахме

И се учехме да нямаме

 

И когато ръмжи колата ми

В снега натрупал преди две години

Няма тон на задоволство

Защото всеки заслужава да е свободен

 

„Поледни ръцете ми" - казах

И като суха земя

Те нищо не раждат

Вече

 

И очите ми нищо не виждат

Слепи

Са се предали

На коленете си паднали

 

Разтривам ги с утро

И ги зяпам с лъжите на новия ден

 

Не питай когато искаш да знаеш

Спри когато искаш да избягаш

 

Ирландия е само място

Където щастието е просто щастие

 

Затварям прозорците

Ехото си

Няма да чакам повече

 

22.02.2008

© Десислав Илиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Самотен ли си, чувстваш ли празнотата на ежедневието? Чувстваш ли се слаб и затворен?
  • !!!!!шастието е в самото му създаване!!!а стихът ти е чудесен...
  • и краят преди началото, нали? И аз много го харесах!
  • Навсякъде щастието е просто щастие...
    стана ми тъжно в твоето ирландско утро...
    с обич, Десислав. хубав стих...усещане за свобода долових...
  • Прекрасно звучи стихът ти...Навява едно особено настроение...Поздрави!!!
Random works
: ??:??