9.02.2023 г., 19:39

Разтърсването

1.4K 2 3

В мрак обгърната Земята се разтресе

от сън събуждайки заспалите души.

С тътен мощен истина жестока им поднесе,

че за малко тук са, животът крехък е, уви.

 

Човеците се сепнаха, за кратък миг разбрали

безсмислието на кавгите, житейската печал.

Ръка към ближния сърдечно в миг подали

и да не го застига зло тихо всеки си е пожелал.

 

А утре слънцето за всички ни отново ще изгрее.

Животът ще върви напред, както винаги си е вървял.

Снимка стара под руините самотна ще изтлее

спомена отнасяйки, че за миг човекът се е осъзнал.

 

Приятелю, сънят кошмарен не забравяй!

На природата не подминавай този мощен зов!

Никого в беда, но и в слънчев ден не подминавай,

Загърби омразата и нека утре твоят свят да бъде нов!

 

09.02.2023 Ким Джаксън

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Джаки, Мари, съгласна съм и с двете ви! Много благодаря, че сте тук! ❤❤
  • Нуждаем се от този нов свят, в който ще царуват обичта, взаимопомощта и състраданието, Боби! Дано това, което преживяваме сега, макар и само индиректно, ни научи на съчувстие и човещина!💕
  • Много силно, Ким! Човек трябва да се смири пред природните катаклизми и да оцени живота, за да не попадне под руините!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...