В мрак обгърната Земята се разтресе
от сън събуждайки заспалите души.
С тътен мощен истина жестока им поднесе,
че за малко тук са, животът крехък е, уви.
Човеците се сепнаха, за кратък миг разбрали
безсмислието на кавгите, житейската печал.
Ръка към ближния сърдечно в миг подали
и да не го застига зло тихо всеки си е пожелал.
А утре слънцето за всички ни отново ще изгрее.
Животът ще върви напред, както винаги си е вървял.
Снимка стара под руините самотна ще изтлее
спомена отнасяйки, че за миг човекът се е осъзнал. ...