Разучарувание...
Риших аз днеска сутринта
да туря край на лошуту си наструение
И бърже, бърже с ликута
уставих фсякакво предубиждение.
Грацилно си надянах новътъ ми блузка,
дето кака ми я купи оня ден
и си рекох, макар че вънка е зимъска -
тъй ша са пукажа, да видят и гъзаря ф мен!
Турнах и идни таквиз путури
дънки май им викат, знам ли,
със малко скъсани крачУли,
ма мудерни са сига били.
Надянах и кожинити си навуща,
дето вода през тях не са прупуща.
И викам си - сига ша ида на града
да си намеря идна убава мума.
Фпрегнах магариту на кака Еми,
тя на заем ми гу дади
и путеглих смелу аз напреди,
у града ш'си търся гаджи.
Няма ви разказвам що се случи,
през какви премеждия приминах,
само ша ви спумина накратко, ей така,
магариту са гътна у идна рика.
Зор гулям видях докАто гу извадя.
Казвам ви, приятели, много ми е жал.
Ни мужах магариту да гу увардя,
ми и аз уклепах се целия фъф кал.
Викам къ сига ша ходя на града,
къ шъ съ пукажа пред народа тъй.
Че зех та са прибрах у наши село -
хем без гаджи, хем измръзнал, въй!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Илиев Всички права запазени
