8.09.2013 г., 17:39

Разума към Сърцето

1.1K 0 3



Разума към Сърцето:


О, ти Сърце!

Съдбовно казвам аз: Здравей!
Плачи, кърви, бори се... но после вкаменей!

Ах, мое малко прегрешение!
Ах, ти! Злощастно недоразумение!

Как ще ми се, в Душата своя да се връгна
и с две ръце, аз тебе да изтръгна!...

Аз, сам изгарях, често, в клада непозната.
Аз, с мъка, сам довличах си дървата...

И щом отново опустееше Душата,
самичък палех на стихията искрата...

И молех тихо, тебе, за пощада
да се размина със поредната си клада...

Здравей, о, ти Сърце! Здравей!
Всичко, в тебе, отсега да занемей!

Твоят час удари веч - не бягай, стой си!
Не ще успееш да избегнеш участта си...

Ти, беше жарко Слънце в моята Душа;
ведно с което, озарявах аз света.

И беше малко, но любящо.
И беше плахо, но туптящо...

С криле, уви,
с надежди светли и мечти.

Умри, сега!
Проклето ти бъди!

Ах, ти!
Единствен източник, на болка и беди!...

Здравей, Сърце, здравей!
Аз безсловесен страдах - ти сега немей!

Ще затъмня лъчите ти с мъгла.
И ще те скрия, зад невиждана стена...

Да чезнеш тихо, бавно и полека,
тъй, както чезна аз, от века...

Обичах аз, до болка, до полуда.
Но... винаги попадах на заблуда...

"Тя", беше моя, но и чужда...
"Тя", само, търсеше ме в нужда...

"Обичам те" шептеше, но уви, "обичаше" и друг...
Тя, двама-трима ни делеше, тъй сякаш бях като боклук...

И пак! И пак! Дорде на ласки се насити...
И пак! И пак! Дорде и моето Сърце пресити...

Здравей, Сърце, сега! Здравей!
Че бях за теб, аз, като Прометей!

Но чезнех в неми мъки, щом усетех,
че мястото ми е заето...

Амин, Сърце! Амин!
Сега за тебе с чука и длетото
приготвих надписа за опелото...

И кръст ти турих
и ковчег...
Ах, как се радвам в тоя миг!

Ще спя спокойно нощем вече,
щом ти от мене си далече...

И няма, плачейки, да моля за пощада -
изправен пред поредната си клада...




(авторско)
2008 год.

____________
Посвещение:

В памет на моя непрежалим вечен другар.
Онзи, когото никой не съумя да опознае.
Оня, чиято Душа убих твърде лесно,
но и тогова, който погуби мене...



 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Трънливко Бодливко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...