Разума към Сърцето:


О, ти Сърце!

Съдбовно казвам аз: Здравей!
Плачи, кърви, бори се... но после вкаменей!

Ах, мое малко прегрешение!
Ах, ти! Злощастно недоразумение!

Как ще ми се, в Душата своя да се връгна
и с две ръце, аз тебе да изтръгна!...

Аз, сам изгарях, често, в клада непозната.
Аз, с мъка, сам довличах си дървата...

И щом отново опустееше Душата,
самичък палех на стихията искрата...

И молех тихо, тебе, за пощада
да се размина със поредната си клада...

Здравей, о, ти Сърце! Здравей!
Всичко, в тебе, отсега да занемей!

Твоят час удари веч - не бягай, стой си!
Не ще успееш да избегнеш участта си...

Ти, беше жарко Слънце в моята Душа;
ведно с което, озарявах аз света.

И беше малко, но любящо.
И беше плахо, но туптящо...

С криле, уви,
с надежди светли и мечти.

Умри, сега!
Проклето ти бъди!

Ах, ти!
Единствен източник, на болка и беди!...

Здравей, Сърце, здравей!
Аз безсловесен страдах - ти сега немей!

Ще затъмня лъчите ти с мъгла.
И ще те скрия, зад невиждана стена...

Да чезнеш тихо, бавно и полека,
тъй, както чезна аз, от века...

Обичах аз, до болка, до полуда.
Но... винаги попадах на заблуда...

"Тя", беше моя, но и чужда...
"Тя", само, търсеше ме в нужда...

"Обичам те" шептеше, но уви, "обичаше" и друг...
Тя, двама-трима ни делеше, тъй сякаш бях като боклук...

И пак! И пак! Дорде на ласки се насити...
И пак! И пак! Дорде и моето Сърце пресити...

Здравей, Сърце, сега! Здравей!
Че бях за теб, аз, като Прометей!

Но чезнех в неми мъки, щом усетех,
че мястото ми е заето...

Амин, Сърце! Амин!
Сега за тебе с чука и длетото
приготвих надписа за опелото...

И кръст ти турих
и ковчег...
Ах, как се радвам в тоя миг!

Ще спя спокойно нощем вече,
щом ти от мене си далече...

И няма, плачейки, да моля за пощада -
изправен пред поредната си клада...




(авторско)
2008 год.

____________
Посвещение:

В памет на моя непрежалим вечен другар.
Онзи, когото никой не съумя да опознае.
Оня, чиято Душа убих твърде лесно,
но и тогова, който погуби мене...