Ре-Уууф...
Ламбада си танцуваме на плажа.
Във вихъра на танца сме понесени.
Бъркам стъпките, какво да кажа –
от музиката, явно, сме отнесени.
Страстта кипи във нас, а не вълните
и вятърът едва ли я угàся.
Тъй искам аз до края си на дните
това блаженство да ми се поднася!
На пясъка две пълни чаши
ни канят да им се любуваме.
Но, пийнем ли, с мечтите наши
навеки май ще се сбогуваме.
И ни будилник, нито Сатаната
ще ме накарат танца да завърша,
а от ракия люта и салата
евентуално, аз ще се прекърша.
Донейде кражба е сюжета.
В тези ширини си е нормално!
Обаче свалям шапка на поета
за словото му тъй сакрално.
Дано към мене не злобее
и иска авторското право.
Може и да побеснее,
но все пак ще му кажа: ,,Браво!".
© Георги Янков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Георги, къ успе да разкършваш ламбада с ракия и салата. То все едно да пиеш уиски с боза.
И що да съм ядосан? Накефен съм и Брау от мен.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Дърти пръчове с прекършени рога,
ламбада ми играят с кривите крака.
Бабите беззъби стискат стрък коприва
тръскат фусти в стъпката игрива"
Малко рима да има.