Ламбада си танцуваме на плажа.
Във вихъра на танца сме понесени.
Бъркам стъпките, какво да кажа –
от музиката, явно, сме отнесени.
Страстта кипи във нас, а не вълните
и вятърът едва ли я угàся.
Тъй искам аз до края си на дните
това блаженство да ми се поднася!
На пясъка две пълни чаши
ни канят да им се любуваме.
Но, пийнем ли, с мечтите наши
навеки май ще се сбогуваме. ...