3.11.2005 г., 21:50

Реалност

1.2K 0 1
Всяка минута тече ненормално.
Ти обичаш хората, те пък за
благодарност те мразят.
Уважаваш ги, те ти се подиграват.
Какъв е смисълът на този живот?
Тези неразбрани същества да
те мислят за скот ли,
да те подтискат ли?Човекът не е
достоен за тези неща,макар да
има желязна глава.
Не, определено смисъла на живота
не се състои в това, но аз бях
навън за час-два и натискът
се стовари върху моята глава.
Гневът няма да помогне сега.
Не мога да се примиря, че това е реалността

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...