Nov 3, 2005, 9:50 PM

Реалност

  Poetry
1.2K 0 1
Всяка минута тече ненормално.
Ти обичаш хората, те пък за
благодарност те мразят.
Уважаваш ги, те ти се подиграват.
Какъв е смисълът на този живот?
Тези неразбрани същества да
те мислят за скот ли,
да те подтискат ли?Човекът не е
достоен за тези неща,макар да
има желязна глава.
Не, определено смисъла на живота
не се състои в това, но аз бях
навън за час-два и натискът
се стовари върху моята глава.
Гневът няма да помогне сега.
Не мога да се примиря, че това е реалността

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...