3.09.2017 г., 13:26

Реалност

680 2 20

Там, някъде в безкрая,

среща правят си мечтите,

в свят невидим и потаен,

граден с лъчи от светлините.

 

Срещат се и почват да създават

дворци прекрасни, целите от пясък.

Щастието на златен трон поставят,

Любов до него, цялата във блясък.

 

Мигът е кратък. Животът е реален.

Нещастие го мъчи, от болести прояден,

изкупилият греховете вече е забравен.

Златният телец за идол е поставен.

 

Септември,2017

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ангеле,знаеш ли колко дълго чакам.Може би това е моето изпитание.
    Силви,и астрофизиците търсят тази граница като я намерят колко ли мечти ще се струпат на главите им.
  • На границата между реалното и нереалното, мечтите и надеждите оцеляват! Поздрав!
  • Пожелавам ти да ти се случи това за което мечтаеш вечер съзерцан с поглед към морето!Поздрави!
  • Ели,виждам че темата предизвика достоен интерес.радвам се на присъствието ти.
    Спокойна вечер!
  • Мечтите са двигател в борбата ни за по-добър свят...
    Поздравления за темата и успешната й разработка !

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...