Там, някъде в безкрая,
среща правят си мечтите,
в свят невидим и потаен,
граден с лъчи от светлините.
Срещат се и почват да създават
дворци прекрасни, целите от пясък.
Щастието на златен трон поставят,
Любов до него, цялата във блясък.
Мигът е кратък. Животът е реален.
Нещастие го мъчи, от болести прояден,
изкупилият греховете вече е забравен.
Златният телец за идол е поставен.
Септември,2017
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
