Там, някъде в безкрая,
среща правят си мечтите,
в свят невидим и потаен,
граден с лъчи от светлините.
Срещат се и почват да създават
дворци прекрасни, целите от пясък.
Щастието на златен трон поставят,
Любов до него, цялата във блясък.
Мигът е кратък. Животът е реален.
Нещастие го мъчи, от болести прояден,
изкупилият греховете вече е забравен.
Златният телец за идол е поставен.
Септември,2017
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
