Седя пред компютъра засмян и се чувствам като обладан. 
Прозорецът пред мен – гледа ме засмян.
А през него тъмни лъчи пронизват моите очи.
Чувствам, че съм в паралелен свят.
Там съм богат, весел и засмян.
Животът ми е като детска игра,
В която никой няма вина 
Отварям очи – всичко е илюзия. 
Навън е мрачно – празен град.
Дали да си представя хубавият свят,
В който съм богат или да се примиря 
С реалността.