Реалност
540
0
0
Седя пред компютъра засмян и се чувствам като обладан.
Прозорецът пред мен – гледа ме засмян.
А през него тъмни лъчи пронизват моите очи.
Чувствам, че съм в паралелен свят.
Там съм богат, весел и засмян.
Животът ми е като детска игра,
В която никой няма вина
Отварям очи – всичко е илюзия.
Навън е мрачно – празен град.
Дали да си представя хубавият свят,
В който съм богат или да се примиря
С реалността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Георгиевски Всички права запазени
