Реалност
542
0
0
Седя пред компютъра засмян и се чувствам като обладан.
Прозорецът пред мен – гледа ме засмян.
А през него тъмни лъчи пронизват моите очи.
Чувствам, че съм в паралелен свят.
Там съм богат, весел и засмян.
Животът ми е като детска игра,
В която никой няма вина
Отварям очи – всичко е илюзия.
Навън е мрачно – празен град.
Дали да си представя хубавият свят,
В който съм богат или да се примиря
С реалността.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Георгиевски Все права защищены
