9.01.2018 г., 19:30

Реалност

808 1 3

Не могат вече да ни лъжат,
че всеки за благото работи,
всеки ден, на пълни обороти,
за своето и на народа.
Време е било за новата порода хора,
за промяна в обществото.
Време за промиване на мозъци.

 

И ето, днес играем новата игра,
в която на всеки му е ясно, че
няма вече общо благо. А това,
което кара кара младият човек да стане
сутрин рано е, че вечерта
може и да получи от родителя признание.
И лицето му да засияе.

 

Задачата е: Първо: да прекъснеме речта
чрез елегантно съботиране. Нека да винят
те медиите, без да се запитат
кой ги контролира.
Нека чувстват се самотни.
Спрат ли да говорят
помежду си - всичко спира.

И ще го направят.Да не би лъжа е,
че всяка мисъл неизречена,
копнежът ни самовъзпрят – беда е?


И че всичките беди
от мисли неизречени
на този свят са те дошли.

 

И Второ: нека те сами се убедят,
макар в това съвсем неприемливо твърдение –
че нямат качества и че ще трябва
ден след ден
и дни наред
те да работят, за да ги изградят.
Човек е хванат за ръката, поведен е по път,
и той свършва там, където ти продаваш си душата
за свежа плът и лукс,
безоблачни години...уви, за мен така стоят нещата.

 

Създадени сме, за да се обичаме!
А днес се оправдаваме с това, че
така било е във природата.
Да оцеляват силните.Естествен подбор.
Така било е винаги при хората...

Да, ала - макар бозайници - ние сме
нещо като нищо друго на земята.
Едно време имали сме ний съдбата
в свой ръце.
Сега ни лъжат, че ни дават свободата,
макар че ни е ясно, че
всеки има своят господар - парата -
и той сякаш че е вечен и недосегаем.


Съдбата ни е днес да водим ли войната
със страха, или да се предадем и да
си кажем, че не ставаме.
Да вземем новото съзнание,
обърквайки хиляди неща в едно:
секс, пари, престиж, развитие така,
че да повярваме, че те ще
заменят и любовта,
която ден след ден не получаваме,
имайки представата от филмите.

 

Защото любовта не идва,
когато ти си на върха
и тя не значи непременно
вечно щастие.
Тя идва, за да те спаси
в беда,
и за да ти покаже всъщност
кой си.

Това е тя - за мен - реалността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Лозанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Марги! Радвам се, че ти е харесало! Извинявам се за грешките - чак сега обърнах внимание.
  • Много ми хареса темата, позицията, патоса! Ще ти кажа нещо... За толкова много години цивилизация, човекът никога не е бил свободен! Не е бил господар на съдбата си! Винаги сме живели по законите на естественният подбор, колкото и да не ни харесва. Не знам кога и дали е възможно да заживее м според хуманните правила, но за сега те са мираж. Поздрав!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...