23.03.2006 г., 23:15

Реалност

1.1K 0 0

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Сянката на спомените паднала едва,
закрила явно и реално -
размила е пренценката на мъдростта
да различава просто от банално.

Лабиринт от дребните неща ,
ребус от нерешените проблеми,
и всичко пак тече едва ...

Часът е пет и време е за тръгване,
но връща се отново той,
и дяволът всели се в машината- захвана стругът плът и злобно захриптя,
като старо бясно куче,
захапа я и изръмжа...

и сянката и спомените ,и мъглата,
преплетоха се изведнъж- часът е пет и пет и няма я ръката а спомените там са и ядат.

Ето я колата с бясна скорост,
каза му някой не гледаи надолу,
загазил си здравата брат,
всичко се свърши надежди големи
надежди за светла съдба-ръката ми няма я вече а с нея и моята
душа.





Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Калоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...